Братя и сестри,
Днес празнуваме празника на иконата на Божията майка „Всех скорбящих радост” – Радост за всички скърбящи. Този празник възниква в края ХVІІ век, когато през 1688 год. родната сестра на Московския патриарх Йоаким, Евфимия, била неизлечимо болна. Положението й се влошило много, но тя се укрепявала духом единствено с молитва към Божията Майка и въпреки наглед безнадеждното си положение, твърдо се надявала да получи облекчение. И действително, тази вяра спасила болната.
В памет на това чудотворно изцеление, станало на 24 октомври, е установен празникът в чест на иконата на Божията Майка „Радост на всички скърбящи”. И от това време, както свидетелства съставителят на сказанието за първото чудо от светата икона, „онези, които идват с вяра, приемат неоскъдняващо изцеление: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите започват да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават закрила, бесноватите приемат здрав разум, неплодните жени се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве.

Църквата винаги почита Пресвета Богородица, която има една уникална черта и харизма: това, че не живее за себе си и това е нейната велика тайна. От момента, в който се посвещава на Бога в храма, бидейки на три години, тя не живее за себе си, а за Друг. Благовещението на Пресветата Дева винаги показва същата реалност – че тя не живее за себе си, а се предава на Друг, на другите, на целия свят. Бихме казали, че тя няма собствен живот, а живее за своя Син, за Христос. Тя обгръща всички със своята грижа и любов, тя, която след Възкресението на Христос живее за Христовото дело. Тя, която е била удостоена да Му даде плът в света.

Пресвета Богородица живее за другите, тя е радост за всички, помощница в нужди на тези, които я призовават, тя е радост за скърбящите, защитница на неоправданите, пътеводителка. Покров за света, по-широк от всичките облаци на небето, тя е всичко за другите. Тя не счита себе си за нещо, но именно това нейно пълно отдаване я прави Майка на целия свят, която желае единението на всички. Тя винаги върши своето дело заради другите, което не е повърхностно и плитко; делото на спасението, което е осъществила в себе си – тя съединила човека с Бога в себе си, явявайки в света Този, Който съединява тварното и нетварното. Тя наистина е спасение за света.
Как един обикновен и смирен човек, непознат за мнозина, в крайна сметка е могъл да се превърне в тази уникална личност в историята на човечеството, каквато е Пресвета Богородица?!…Нейното оръжие е смирението и пак смирението, към което Бог погледнал: „…Той милостно погледна унизеността (смирението) на рабинята Си“ (Лука 1:48). Навярно защото тя изобщо не е счела себе си за нещо особено, навярно защото не е вярвала в своите дарования, навярно защото никога не е помисляла, че би могла да бъде нещо велико! Оттогава целият неин живот е едно смирено служение; това е нейното тайно оръжие, с това тя станала опора на целия всемир, станала причина за радост на всички.

Пресвета Богородица има още една характерна „черта“, която ще сме блажени, ако стане присъща на всички нас. Това е нейната молитва. Тя постоянно пребивавала в молитва, целият й живот бил молитва. Св. Григорий Богослов ни казва, че е по-добре някой да се моли, отколкото да диша. Ако дишането е неотменно необходимо условие за живота на тялото, то молитвата е диханието на душата.
Всъщност не се молим, за да поискаме нещо от Бога, защото Той знае по-добре от нас от какво имаме нужда. Молим се защото имаме нужда от кислород за душата си. Молитвата е кислород за нас. Ние не усещаме кислорода, неговият мирис, вкус, цвят, но това, че сме живи показва, че той съществува. По същия начин молитвата е живот за душата – когато тя не се упражнява, тогава човек се умъртвява отвътре, тогава неговият живот издава нечистотиите на една мъртва душа.

Господ често ни праща скърби, не за наказание, а за изпитание, за да ни накара да огледаме живота си и да видим, че главната причина за всички скърби и беди се корени в човешкото сърце. Колко много е грехът, нечистотата, злото в сърцата ни. И Всеблагият Господ ни вразумява като ни изпраща скърби и беди на всекиму според силите да ги преодолее. Важно е как се отнасяме към скърбите. Ако започнем да униваме и роптаем, ако отслабне вярата ни, значи не сме добри християни. От нас се иска, по подражание на Богородица да се смирим и да потърсим нейното застъпничество и както много вярващи, с топла вяра и молитва прибегнем към Божията майка, която Господ приема като велика застъпница за нас и която винаги се моли за нас, то Всемилостивият Бог прощава греховете ни. Прибегнем ли до нейното ходатайство, скърбите отстъпват. Господ ни укрепява и ние излизаме от тези скърби с по-силна вяра. И заставаме по-близо до Бога, защото преодоляваме греховете си, а това значи, че вървим към Него.

Братя и сестри,
Господ винаги е до нас независимо, че ние понякога се отдалечаваме от Него. Господ ни изпраща скърби, но не ни оставя никога. Той очаква от нас усилие на вярата и любовта, която единствено може да прави чудеса на земята. Според вярата и любовта ни, Господ ни изпраща Своята небесна помощ.
Нека и ние да следим за чистотата на сърцата и помислите си. Нека в нашето изпълнено със суета и съблазни време по-често си спомняме за Пресвета Богородица - Великата Застъпница на човешкия род пред Бога. Заставайки пред светия и образ, да насочваме мислите и чувствата си към Самата Небесна Владичица и с вяра и любов да отправяме молитвите си към Нея, като чистосърдечно разкриваме своите нужди, немощи и неволи и просим Нейното милостиво ходатайство за нас. Но нека се молим със смирена покорност на Божията воля, със синовно доверие във всеблагия Божий промисъл, като пазим Божиите заповеди и всичко онова, на което ни учи светата православна вяра. Защото само тогава молитвите ни ще бъдат чути и Божията Майка винаги ще ни закриля сред сполетяващите ни скърби и беди — за наше избавление в тоя временен свят, и за вечното ни спасение в бъдещия живот. Амин.