софийска света митрополия
 

⊙  Храм Покров Богородичен
‣ Начална страница
‣ История на храма
‣ Богослужения
‣ Кои сме ние
⊙  Енорийски център
‣ Църковно-просветни курсове
‣ Милосърдие
‣ Лятна занималня за деца
‣ Читалня
‣ Семинарна база
‣ Срещи и беседи
⊙  Библиотека
‣ Библията
‣ Православни сайтове
‣ Текстове
‣ Музика
‣ Молитвеник
⊙  Галерия
‣ Живота на енорията
‣ Православни икони
‣ Детски икони
‣ Дърворезба
‣ Икони на курсисти
‣ Лагери за деца
‣ Манастирите в България
⊙  Дойди и виж!
‣ Новини от енорията
‣ Поклоннически пътувания
⊙  Контакти
‣ Връзки с нас
‣ Форма за контакти
⊙  Карта на сайта

да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва, (Пс. 34:6)

 
Храм Покров Богородичен  »  История на храма  »  Благотворителен комитет “Всех Скорбящих Радост”

Благотворителен комитет “Всех Скорбящих Радост”
Така се нарича благотворителният комитет, създаден от Йордана Филаретова през 1909 година. Сформиран е с една основна цел - създаването на приют за бездомни, самотни и възрастни хора. Идеята за него се ражда по времето, когато неговата основателка е живеела в Русия. Виждайки тамошните приюти, тя е дълбоко развълнувана от грижите, които полагат там за бедните и нещастните. Спомня си за своето отечество и за трудностите, които преживява то, и решава да се посвети на грижи за “всех скорбящих”. Сама страдаща - изгубила на 20-годишна възраст своя съпруг Сава Филаретов, а по-късно и сина си, останала сама в света без никаква подкрепа, тя иска да сподели страданията на нещастните и да им създаде радост.

От този момент нататък всичките й усилия са насочени към осъществяването на това благородно дело. Чука по вратите на учреждения и лица. Настоява да се сложи началото. Предлага своя имот. Но никой не я разбира. Никой не пламва от огъня на нейното сърце. Когато не намира съдействие от страна на институциите, тя привлича свои познати и приятели и на тях възлага да осъществят мечтата й. Основава се комитет, приема се устав и се започва работа.

В желанието си по-скоро да осъществи идеята за откриване на приюта, комитетът решава да продаде дворното място в столицата, подарено от Филаретова. Неколкократно е обявяван търг, но никой не предлага достатъчно висока цена. И Слава Богу, защото междувременно на един от членовете на дружеството му хрумва идеята върху имота да се построи здание, което да се дава под наем. От приходите му е трябвало да се “издържа за вечни времена приют”. Комитетът ипотекира имота, който се намира на площад „Света Неделя”, и през март 1911 г. се полага основният камък на “доходното здание”.

Едновременно с това започва и строителството на сградата на приюта. Бог, който промишлява за всяко добро дело, изпраща навреме своите работници. При полагането на основния камък на приюта още една благодетелка- г-жа Зинаида Денкова подкрепя каузата, като дарява 5000 лева, а по-късно и своята къща на ул. „Патриарх Евтимий”. На Кръстовден 1914 г. става официалното откриване на приюта. В него се настанява Филаретова заедно с три бедни жени, за които тя се е грижила в своята къща. По-късно се подслоняват още 15 бедни и бездомни хора от различни градове на България .
На 25 април 1915 г. на 72-годишна възраст завършва земният път на Йордана Филаретова, но нейните последователи продължават делото й.

Работата на комитета “Всех скорбящих радост” става известна в цялата страна. Броят на желаещите да постъпят в приюта непрекъснато расте и той вече не успява да побере нуждаещите се. Тогава комитетът замисля строителството на по-голямо здание. Но войните и последствията от тях забавят строежа. Едва през 1926 г. отваря врати ново и удобно помещение за 160 души (в наши дни в него се помещава Медицинския колеж „Й. Филаретова”) .

За духовните нужди на хората в приюта е приспособен малък параклис, който скоро се оказва недостатъчен. Започва строителството на голяма църква, посветена на света Богородица. Това е една от заветните мечти на основателката. Строежът завършва през 1929 година и на 22 декември с голямо тържество е осветен храм “Покров Богородичен”

Комитетът “Всех скорбящих Радост” престава да съществува в началото на 50-те години на миналия век, когато дейността на подобни благотворителни организации е прекратена от “народната” власт, по силата на специално приет закон.

В началота на 90-те години на миналия век група енориаши, събрали се под Покрова на Пресвета Богородица, решават да учредят фондация „Покров Богородичен” (едва по-късно разбират, че по този начин възстановяват една прекъсната традиция). Един от резултатите от дейността на фондацията е ремонтирането и възстановяването на помещенията под храма. Така се появява Енорийският център към храма, който с помощта на енориашите и с усилията и грижите на свещениците се превърна в място за срещи, учене и общуване, споделяне на вяра, в място за милосърдна грижа към по-малките наши братя.

През 2004 г. фондация „Покров Богородичен” предоставя цялото управление и грижа за Енорийския център на възстановеното братство „Всех скорбящих Радост”.

В наши дни свещениците и енориашите от храм “Покров Богородичен – Всех скорбящих Радост” се опитваме с Божията помощ да бъдем достойни духовни наследници на делото Йордана Филаретова и стотиците нейни сподвижници.

 
Слава на Отца и Сина и Светия Дух! Амин.